На Веста. На луната. На Луне. Наука и вера. О душе, о духе и о причине

Мушо [1]? Неговото съвършено готвене наслънце остана далеч зад нашето!… Хвалба,самохвалство? Както искате… Можете да сиобясните тези наши самонадеяни приказки свълчия ни апетит, при който всяка гадост битрябвало да ни се струва истинска прелест.С а м о е д н о б е ш е л о ш о : т р я б в а ш е д абързаме. Признавам, че неведнъж се задавяхмеи задушавахме. Това ще ви стане ясно, като викажа, че супата кипеше и изстиваше не само вчиниите, но дори в гърлото, хранопровода ис т о м а х а н и ; з а з я п а ш л и с е   — с у п а т а с епревръща в парче лед…Чудно как стомасите ни са още цели!Налягането на парата доста ги разтягаше…Във всеки случай бяхме сити и достаспокойни. Не ни беше ясно как живеем безвъздух, по какъв начин и ние, и нашата къща, идворът, и градината, и хранителните и питейнитезапаси в зимниците и хамбарите бяха пренесениот Земята на Луната. Дори ни обхващашесъмнение и си мислехме: не е ли това сън,мечта или дяволско привидение? И след всичкотова свикнахме със своето положение и сеотнасяхме към него отчасти с любопитство,отчасти равнодушно: необяснимото не ниучудваше, а мисълта, че ни заплашва опасностда умрем от глад самотни и нещастни дори не ниминаваше през ум.К а к в о е о б я с н е н и е т о н а т о з и н а ш30